На метростанция Бели Дунав ескалаторът към Надежда 3 обичайно не работи, така е от години - няколко месеца в годината работи, повечето време обаче - не, както е и сега, и през настоящата година. Отговаря ни г-н Братоев винаги едно и също - чакали части за ремонта му от чужбина! И тези части ВСЕКИ ПЪТ ЯВНО ПЪТУВАТ ОТ ЧУЖБИНА ДО МЕТРОПОЛИТЕНА С КАМИЛИ! Изкачването на безбройните стъпала, за да си се приберем в квартала е особено мъчително, направо невъзможно. Моля Ви, пощадете ни, пуснете ни ескалатора и го поддържайте, за да не е обичайно неработещ, както е сега.
Когато пък слезем на пероните на метростанция Бели Дунав, няма къде да поседнем! Ненадейно и необяснимо защо нашите прекрасни зелени пейки на пероните в един миг, неотдавна, бяха сменени с други, значително по-малко на брой. Даже стоят местата, на които са били закрепени предишните скамейки, стърчат опасно и неестетично метални елементи, с които са били закрепени, но нови на тяхно място липсват? Защо - грозно и недостатъчно е с новите, обичайно по две, предишните бяха по 4! Освен това са в пълен дисонанс с интериорния дизайн на метростанцията, която е изпълнена в прекрасни бежови и зелени цветове. А новите скамейки са отвратително метално сиви! Искаме си старите пейки, моля ви - зелените, на предишните им места и предишния им брой! Нищичко им нямаше, бяха си съвсем здрави, запазени, недокоснати от времето! Нищо не налагаше смяната им, която е изключително неудачна, направо отвратителна.
Всеки ден сме на тази метростанция поне по два пъти. Не ни е безразлично нито как изглежда, нито пък сме съгласни да бъдем поставяни в ситуации, когато няма къде да подвием болните си нозе, да поседнем, докато дойде метровлакът. Станцията е и наша, нали?