Сигнал № 0004489 / 12.12.2023
Статус: изпратен

Пациент изписан въпреки тежкото си състояние, който умира 24 часа след напускане на лечебното заведение

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ
Казвам се Катерина Кобакова и се свързвам с Вас по повод смъртта на дядо ми- Георги Тодоров Кобаков, която настъпи на 28.11.2023 година- по-малко от 24 часа след като бе изписан в “подобрено” състояние от УМБАЛ “Св. Иван Рилски” град София.


Дядо ми- Георги Тодоров Кобаков, постъпи по спешност за лечение в УМБАЛ “Иван Рилски” град София на 07.11.2023. Той бе транспортиран до това лечебно заведение по препоръка на д-р Димитрова и д-р Карастоянов от МБАЛ “Иван Скендеров” град Гоце Делчев, където той се лекуваше от пневмония, поради продължаващ задух и плеврален излив вляво, с който лекарите там не успяват да се справят.


Постъпвайки в лечебното заведение, дядо ми бе приет от д-р Серкеджиев и настанен в интензивното отделение на клиниката по гръдна хирургия към УМБАЛ “ Св. Иван Рилски” град София. Там дядо ми прекара 2 седмици, в които по време на нашите свиждания той плачеше непрестанно. Поради правилата на лечебното заведение нашият достъп бе органичен, а това доведе до влошаване психическото състояние на пациента.


По време на престоя си в интензивното отделение на болницата в София, дядо бе прегледан от д-р Охеда и д-р Дилов. За тези прегледи и резултатите от тях ние научихме посредством епикризата. Докато дядо ми лежа в отделението, единственият човек, който ни даваше кратка обратна връзка, бе д-р Серкеджиев.


Според епикризата, налична в прикачените файлове, д-р Охеда е провела операция на бял дроб на 10.11.2023. Отново според епикризата след операцията дядо ми е изведен в задоволително общо състояние. Близо три поредни дни обаче по време на кратките ни свижданията и още по-кратките ни разговори с медицинския екип на интензивното отделение към клиниката по гръдна хирургия, дядо ми бе неадекватен, неговорещ и нехранещ се. Този факт по необясними причини не е споменат в епикризата.


Пациентът бе изписан от интензивното отделение в, цитирайки епикризата, „задоволително общо състояние, раздвижен до седеж в леглото, с подобрения”. Това също не кореспондира с истината. Дядо ми не можеше да стои в леглото, а само да лежи. Изписвайки го от отделението, той не говореше и имаше неясен поглед.


Също така, в епикризата не е упоменато преместването на пациента в друго отделение на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, заради откритата в хода на лечението инфекция с Ковид-19. Дори не мога да определя наименованието на въпросното отделение, поради липсата на описание на този процес в документацията. Според информацията, дадена ми от д-р Серкеджиев, дядо ми бива настанен във ВИП стая, която включва ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН 24-ЧАСОВ придружител и за която се заплащат 100 лева на ден.


При постъпването на пациента във ВИП стаята, аз- Катерина Тодорова Кобакова, в качеството си на негова внучка, бях придружител. Главната медицинска сестра в отделението прикани главната медицинска сестра от интензивното отделение да инструктира мен, немедицинското лице, относно приема на лекарства, за да мога аз, подчертавам НЕМЕДИЦИНСКОТО лице, да се погрижа за навременното им приемане от пациента. В рамките на 24 часа, които прекарах като придружител, дядо ми би посетен веднъж от лекар на смяна за около минута и нито веднъж от медицинска сестра или санитар.


По време на престоя му в отделението, липсата на санитари принуди мен, а по-късно дъщерята и жената на пациента, да обслужваме физиологичните му нужди (смяна на памперс). При първоначалната смяна установихме наличието на огромна рана на седалището, причинена от неподдържана хигиена от страна на санитарите в интензивното отделение.


За сумата от 100 лева на вечер за дядо ми не бяха полагани никакви грижи. Въпреки крайно отнесения поглед, липсата на говор и неподвижността на пациента, той не бе посетен нито от санитар, нито от рехабилитатор, а появата на други членове на медицинския персонал беше изключително рядка.


При единственото си посещение на пациента в това отделение, д-р Охеда изказа съмнения за инсулт, предвид обездвижеността на левите му крайници- подробност, която също не фигурира в епикризата. По тази причина, ние- близките на пациента, поискахме консултация с невролог от същата болница, за да се спести нуждата от транспортиране предвид тежкото му състояние. Тази молба бе отказана под претекст, че отделението, в което дядо ми е настанен, не е неврологично.


Въпреки видимо тежкото общо състояние, дядо ми бе изписан на 27.11.2023 в интервала от 11:00 до 12:30 часа, без присъствието на нито един от лекарите, подписал се под епикризата. Единственият присъстващ лекар бе информиран от мен- немедицинското лице, че за транспортирането на пациент в състоянието на дядо е нужно да се бие Урбазон. Дядо ми бе неподвижен и неадекватен и за придвижването му се единствено погрижи синът му, Тодор Георгиев Кобаков. Нито едно медицинско и немедицинско лице не спомогна с подготвянето на пациента и безопасното му транспортиране до автомобила.


Дядо ми бе изписан от клиника по гръдна хирургия с подобрение, което никой не усети.
Прикачени файлове
Детайли
Код на сигнала : SN:948134LB-NC
Последователи: 0
Статус: изпратен
НПО - желаещи да съдействат: Няма
Съдействащи НПО: Няма
Медийно отразен: Не
Отговори
Няма отговори
Коментари
Няма коментари