На 2-ри юни 2022 г. майка ми Валентина Маринова Николова, постъпва в МБАЛ Авис Медика гр. Плевен при д-р Феликс Янев за диагностична колоноскопия поради чести стомашни неразположения. При извършването на колоноскопията на 03.06.2022г. се установяват полипи на дебелото черво и се насрочва друга колоноскопия, при която полипите да бъдат изчистени. На 26.07.2022 г. майка ми е приета отново в МБАЛ Авис медика за да и бъдат отстранени полипите. Уговорката е, че тази колоноскопия ще бъде с упойка, тъй като диагностичната е била без, и полипите ще бъдат отстранени. На практика се оказва обаче, че и втората колоноскопия е извършена без упойка и са премахнати само няколко от полипите, а майка ми е уведомена, че в края на Ноември или началото на Декември ще трябва да постъпи отново в болницата за нова колоноскопия, тъй като са останали полипи които са навътре в дебелото черво и ще бъде болезнено премахването им без упойка. Вместо да бъде помогнато на майка ми и всичко да приключи с една процедура, тя е използвана за точене на здравната каса, да не споменавам и стреса и болката от премахването на полипите без упойка. На 13 декември 2022г. майка ми постъпва отново в Авис Медика за да и бъде направена третата заветна колоноскопия този път с упойка за да бъде премахнат последния полип. На 14 декември 2022г. рано сутринта медицинската сестра е започнала да подготвя майка ми за процедурата. Рано сутринта в 6.00 и е бит мускулно бусколизин. В 10.00 когато сестрата е отишла да бие втората доза бусколизин, вместо да го бие отново мускулно, тя решава, че ще и е много по - лесно да и го влее в абоката венозно, в резултат на което майка ми припада 2 пъти, тъй като бусколизина приет венозно разширява кръвоносните съдове изключително бързо и води до рязко спадане на кръвното налягане (Нещо което едно медицинско лице би трябвало да знае). След като майка ми се свестява въпросният лекар Феликс Янев нахлува в стаята и започва да и крещи, да си търси нов лекар и че няма да и премахне полипа, защото анестезиолога отказвал да поставя упойка на "Такава жена". Забележете, че майка ми е била абсолютно спокойна преди процедурата и пациентките от стаята в която е била настанена са го потвърдили пред въпросния лекар. Малко след това лекаря е правил процедура на друга пациентка от стаята и е коментирал с колегите си случая на майка ми и сам се е изказал, че припадъка е заради венозно влятия бусколизин. През това време е бил пратен друг доктор който да връчи временна епикриза на майка ми и да я уведоми, че трябва да напусне лечебното заведение. Гласейки багажа си са я уведомили, че лекаря е наредил да го изчака преди да напусне лечебното заведение, но не за друго, а за да и крещи отново и да я заплашва, че макар и във временната епикриза да пише, че след месец може да се върне за лечение, той отказва да я лекува и въобще да не си прави труда да му звъни. В случая въпросния лекар и медицинската сестра на която за жалост майка ми не е могла да прочете името, първо са поставили живота и здравето и в риск и освен това са я овикали и буквално са я изгонили от лечебното заведение.