Желая да подам оплакване и да изкажа възмущението си, първо, от грубото и арогантно държание на операторите на телефон 112, които при подаване на сигнал за състоянието на баба ми, се заяждаха и повишаваха тон, и второ от неглижиращото, несериозно и немърливо отношение на служителите на Спешна помощ, гр. Сливница, както и на лекарите от Кожната клиника на Александровска болница. Фактори, довели до нелепата смърт на моята близка.
На 27.12.21 г., баба ми, Венета Венева постъпи в Кожната клиника на Александровска болница, по повод оплаквания от болки в десния долен крайник и трудна подвижност, които се изразяват в поява на зачервяване, оток и рани, ангажиращи кожата на десния крак. Това се случва след прекаран Ковид, през септември, същата година и открит наскоро Диабет.
В Кожната клиника на Александровска болница, установиха, че раните, зачервяванията и отока, се дължат на Еризипел (такава е окончателната диагноза, написана в епикризата). След 7-дневно лечение, баба ми бе изписана със зарастваща рана, но в доста незадоволително състояние, тъй като видимо бе отслабнала, трудно се придвижваше и се оплакваше от бързо настъпваща умора.
На 04.01.22 г. прибрахме жената вкъщи, на домашно лечение, назначено от лекарите от Кожната клиника, което се състоеше в правене на компреси и приемане на антибиотици.
Притеснителното и смущаващо, което стана ясно от разказ на баба, е че в един от дните по време на лечението й в клиниката, след включване на система, моята близка и другата жена в стаята, се почувствали много зле. Положението им се изразявало в треперене. Зъбите на баба, се разтракали до такава степен, че наранили езика й. Оказало се е, по думите на самите лекари там, че банките за системата, били от негодна партида.
Разказа на баба, смути всички вкъщи. Случилото се, е поради немърливост и безотговорност от страна на екипа в Александровска болница, за която следва да има някакви последствия. Мога спокойно да допусна, че тази грешка е причина за леталния изход на близката ми.
След шестдневно прилагане на лечението, преписано от медицинските лица в Кожната клиника, поради факта, че раната продължаваше да тече, и спрямо препоръка от позната, решихме да се обърнем към съдов хирург. Появи се съмнение, че баба ми страда и от разширени вени.
Отидохме на предварително уговорен преглед при д-р Величков в МБАЛ НКБ, който видя на доплер, че баба има пълна тромбоза на дълбоките вени на десен крак. Лекарят заключи, че малко сме се забавили, но ще съумеем да стабилизираме положението, прилагайки ново преписано от него, домашно лечение. Същият бе изключително възмутен, че от Александровска болница (при пълни и обстоятелствени изследвания), не са препоръчали, да се обърнем към съдов хирург.
Започнахме лечението, назначено от д-р Величков, но с течение на времето, общото състояние на баба ми не се подобряваше, а напротив, точно обратното – залежа се, сведе приемането на храна и течности до минимум, беше бледа, крайниците й изтръпваха и посиняваха, усещаше болки, дискомфорт и тежест из цялото тяло, забавен и слаб говор, постоянно трепереше от студ, въпреки че в стаята има радиатор и печка-духалка, обърната към нея. Буквално, се бе превърнала в жив труп. Това незадоволително общо положение на здравето й, взе превес и се изостри на 23.01.22 г., когато баба ми се почувства много отпаднала. Постоянно се оплакваше от тежест и болки из цялото тяло, беше неспокойна, съвсем спря да се храни и да пие течности и кръвното й падна. По моя преценка и по преценка на леля ми и най-вече на личната й докторка и роднина-доктор, позвънях на номер 112. Операторите се държаха любезно и ми обясниха, че случаят не е за спешна помощ и било достатъчно да й дам само една лъжица мед или захар. Отнесоха се с несериозност и присмех, едва ли не баба ми е в отлично състояние и обаждането ми е излишно. Почувствах се, сякаш съм им нарушил спокойствието. Все пак изпратиха линейка на Спешна помощ, гр. Сливница. Докторът на смяна – Кубаджък, пристигна в 17:58. И също отбележи, че се обаждаме за случай, който не е спешен. Малко преди да обърне необходимото внимание на болната, шофьорът на линейката влетя в нас и го повика, понеже имало някакъв легнал на жп линията. Несериозно е да се прекъсне посещението при един болен, за сметка на друг. Времето е от решаващо значение. Екипът на линейката се забави. Върнаха се, но д-р Кубаджък, много набързо прегледа баба ми – просто й премери сатурацията и кръвното налягане, при което, за последното, бе установено, че е 90/60. Докторът сметна за необходимо, единствено, да й бие доза Tramalgin, за да спре да я боли и да спи спокойно, както самия той се изрази. След това си тръгна.
По препоръка на д-р Кубаджък, трябваше на другия ден, да се включи система с натриев хлорид и глюкоза. А същият, явно не обърна внимание на факта, че баба ми е диабетичка и дори не й премери захарта, при прегледа.

Продължение в допълнителното описание...